Програма
„Местно развитие, намаляване на бедността и
подобрено включване на уязвими групи“
История
Входът на музея
Музеят на гурбетчийското градинарство в Лясковец е единствен по рода си на територията на България. Удивителната история на българските градинари, покорили Европа и света през ХIX и XX в. започва именно от тук.
„Тези пари ги вносят в нашето отечество не фабриканти и тежки търговци, а хора прости, които както се казва не износят почти нищо, освен честен труд, затворен в техните мускули и нерви и тези мускули раждат злато, покапано със солен пот и събрано с бодра икономия. А знайте ли кои са тия хора? Да не помислите, че са някои богаташи капиталисти или джилепи? Не - те са нашите трудолюбиви градинари, които печелят това злато покрай реките, блатата и долищата в чуждите земи, дето цяло лято им пеят кресливите жаби своя нескончаем нощен концерт и музикантите комари им свирят на ухото своята еднообразна песен. Тези хора са нашите градинари - бахчованджиите, трудолюбивите и неуморимите бахчованджии, които със своята физическа сила и постоянство преобръщат черната пръст на сребро и злато.”
Цани Гинчев
Разказът за лясковчани, тръгнали по света на бахча, вълнува от поколения местното население и когато през 1973 г. се появява идеята за създаване на тематичен музей, посветен на този специфичен занаят, това бива посрещнато с одобрение и нетърпение.
След тригодишна работа в периода 1973 - 1976 г. местният комитет и научен комитет, ръководен от д-р Васил Мутафов, създават уникалната експозиция на Музея, проследяваща пътя на градинарите, техния бит и хвърляща светлина върху този така труден и непознат занаят.
Музеят на гурбетчийското градинарство отваря врати на 23 септември 1976 г.
Повече за музея може да прочетете в статията "За Лясковец и Музея на градинарството" на Теодора Рогева.