Програма
„Местно развитие, намаляване на бедността и
подобрено включване на уязвими групи“
За градинарството
Строеж на долап. Турция, 30-те г. на ХХ в.
Гурбетчийското градинарство е един малко известен занаят, с който българите се прославят в цяла Европа през ХIX в. и първата половина на ХХ в. Макар да са почти забравени днес, преди век българските градинари със своя труд и смелост са покорявали мирно територии по целия свят със своите градини, будещи възхищение сред чужденците.
Историята на гурбетчийското градинарство е пряко свързана с историята на град Лясковец, откъдето са и първите градинари, осмелили се да погледнат отвъд границите на Османската империя.
В рамките на Османската империя, още от ХVI в., Лясковец се радва на особени привилегии, характеризиращи се с различни права, но основно с липса на османска войска и администрация на територията на селището. Това дава особено отношение на местните спрямо османската администрация, но е обвързано и със специфични задължения на мъжкото население. В грижата си за хляба и конете на османската армия, лясковчани стигат до Истанбул, където се хващат на работа в гръцките градини, снабдяващи града със заленчук.
Товарене на зеленчука за пазара. Унгария, 40-те г. на ХХ в.
Тук започва историята на българското гурбетчийско градинарство. Срещата на лясковчани с градинарското колело за поливане – долап, определя за поколения съдбата на българите от целия Търновски регион. Тази древна технология отваря вратите към Централна Европа. Въоръжени със знанието за изграждане на дървените долапи, българите са готови да се преборят с конкуренцията на местните зеленчукопроизводители, както и с неблагоприятните терени, на които изграждат своите градини.
Уникалният начин на организация на българската градина е допълнен и от изграждането на оранжерии за разсад - ястъци, благодарение на които се осигурява ранното производство на зеленчуци и които осигуряват на българите възможност да се наложат на чуждестранните пазари.
Първите градинари, които поглеждат отвъд границите на Османската империя, се отправят към Брашов в началото на ХIX в. и отварят пътя на лясковчани към Хабсбургската империя и Европа. В първата половина на ХХ в. българските градинари поглеждат и отвъд океана, стигайки до САЩ, Южна Америка и Австралия.
Повече за историята на българските градинари може да прочетете в статията "Лясковските градинари" на Даниела Горчева.